Човешкият мозък вероятно е 100 пъти по – мощен отколкото се смяташе досега
Човешкият мозък е толкоз мощен, че интелигентните компютри, наречени невронни мрежи, са основани и работят по негово сходство.
Ново проучване на Университета Калифорния в Лос Анджелис (UCLA), оповестено в списание Science, разкрива друга информация за това по какъв начин действа човешкият мозък, която може да промени визията ни за това, по какъв начин се случва процесът на учене.
Проучването се концентрира върху един тип неврони, наречени дендрити. Това са дълги, разклонени като клони структури, които са свързани със закръгленото тяло на клетката, наречена сомата. Досега се считаше, че дендритите служат единствено като канали, които трансферират електроимпулсите от тялото на клетката към други неврони. Проучването на Калифорнийския университет демонстрира, че дендритите генерират свои лични електроимпулси 10 пъти по-често от считаното до момента.
Изследователите стигат до този извод след опити с мишки. Вместо да вграждат електроди в самите дендрити, те ги слагат до тях. Тогава откриват, че дендритите са пет пъти по-активни от клетките на мозъка тогава, когато мишките спят и 10 пъти по-активни, когато те са будни.
Резултатът демонстрира, че дендритите не се това, за което ги считаше неврологията през последните 60 години.
След като дендритите съставляват повече от 90% от нервната тъкан – към 100 пъти по-голям размер в съпоставяне със сомата, това може да значи, че човешкият мозък е със 100 пъти по-голям потенциал от това, което се е считало до момента.
Новото изобретение може да помогне на невролозите да лекуват редица неврологични болести, както и да хвърли нова светлина върху когнитивния развой. Досегашните модели твърдяха, че развой на научаване поражда тогава, когато телата на клетките на два неврона са дейни едновременно. Сега обаче излиза наяве, че процесът на учене може да става, когато входният неврон е деен в това време, когато и дендритите са дейни, освен това може разнообразни елементи на дендритите да са дейни по друго време. Това допуска доста повече еластичност на процеса на учене, който може да се случи в границите на един неврон.
